СРЕЩА/WHAT THE FUCK DO YOU THINK YOU'RE DOING Слънчев ден, вероятно през пролетта. На перон на гарата стои момче на около 20 години, без багаж, чака някого. Мобилният му телефон звъни. “Няма да мога, на гарата съм и чакам Лилия.... да, от две години не съм я виждал... ми тя се раздели с оня сърбин и си идва, за да живее с мен... бе, не знам, ама сигурно ще се получи, няма начин да не стане, копеле, аз я обичам... окей, ш’ти звънна тия дни да се видим.” Обявяват, че влакът, който момчето чака, има 35 минути закъснение, той отива да си вземе кафе от автомата в чакалнята на гарата. Все още в чакалнята тромава баба с хиляда чанти се блъска в момчето и кафето се разлива върху него. Той показва среден пръст на бабата и отминава. Поглежда часовника си, вижда, че тридесет и петте минути закъснение вече почти са изтекли и отново отива на перона. Момчето получава смс и докато го чете, се надвесва над релсите и вижда влака, който наближава бързо перона, зад кадър се чува зловещ женски глас, който казва “Ти на кого ще показваш среден пръст, а?“, сбръчкана ръка блъсва момчето и то полита надолу, пада върху релсите, а влакът не успява да спре на време и го премазва. Хората слизат от влака, на лицата на всички е изписано безразличие или отегчение от дългото пътуване. Близък кадър на мобилен телефон, паднал на перона. Смс със следния текст: “С Гoран пак се събрахме. Не ме чакай. Лили”. Ванина Иванова